Описание
„Нива“ е роман, който ухае на пръст, звучи като стара селска песен и боде сърцето като трън от детството. Той не просто разказва история — той я разорава. С едно тънко рало между доброто и смеха, между бедността и достойнството, между земята и човека.
В центъра на повествованието стои Начо — тихият стопанин на едно малко парченце земя, останал верен на себе си в свят, който е избрал да продава всичко — морал, съвест, любов. Заобиколен от амбициозни „играчи“ като Милчо Комбайнера и Иван Брадата, Начо изглежда като изгубен герой. Но всъщност той е спасеният — единственият, който още знае стойността на това да притежаваш нещо не заради печалбата, а заради смисъла.
Романът е изтъкан от жива реч — българска, напевна, пиперлива, но и страшно човешка. Хуморът не е само за смях, а и за горчив размисъл. Авторът с лекота изгражда пълнокръвни образи, а жените в книгата — особено Радка и Милка — не са просто съпруги, те са скрити двигатели на събитията, носители на тиха сила и мъдрост.
Сюжетът, макар да стъпва на дребни, уж всекидневни случки, всъщност говори за големите теми — за промяната на времето, за моралната дилема между „да имаш“ и „да бъдеш“, за стойността на честта и дома.
„Нива“ е книга, която ни връща към корените, но не със сантименталност, а с уважение. И най-вече — със съчувствие към малкия човек, който мълчи, когато другите крещят, но който пази най-силното: човещината.
Нивичката на Начо не е просто земя. Тя е метафора за нещата, които човек не трябва да продава, дори когато всичко около него го притиска да го направи — достойнство, корен, истина, памет, любов към простото и истинското. Начо пази тази нива не защото е ценна по пазарна стойност, а защото я усеща като разширение на душата си.
Ако всеки от нас имаше „нива“ в сърцето си — нещо, което да не продава и не предава дори пред лицето на мизерия или съблазън — светът щеше да е друг. Това е „нивичката в живота“ – онази вътрешна земя, която не се измерва в пари, а в смисъл.
Когато отново започнем да живеем така — със стойности, които не са за продан — тогава този роман няма да е просто силна книга. Ще бъде огледало на едно възможно общество, в което честността не е наивност, а храброст.
„– Кога ще дойде това – Новото, за което говориш? –
попита отново Радка.– Годината, когато дойде месецът с петте двойки. Тогава ще започнат големите промени. Много бързо ще станат тези промени и шанс да се върне старото, няма да има никакъв. Запомнете! Числото три до два десет и пета. Земята и небето ще се прекроят! Нова Земя и ново Небе ще има. Скоро ще е. Ще го видите.
– Е добре де! -плесна се по челото Начо.– Откъде ги знаеш тези неща?
– За какво имаш очи, сине, да го видиш? – усмихна се дядо Стефчо.“
