АКО СИЛАТА ТЕ ИЗБЕРЕ,
Тя ще изгори света ти до сърцевината и това ще е най-хубавото нещо, което ти се случва.

Защо най-страшните моменти от живота – тези, когато всичко се разпада – оставят странно усещане за облекчение в душата?
Като някой невидим, но могъщ, свалящ стара кожа от теб, за да можеш най-накрая да видиш

Кой Си всъщност.
Това не е случайност, не е „просто живот“.
Това е Силата – същата, за която шепнат духовните учители, но за която никой не казва пълната Истина.
Защото Истината понякога е страшна: ако Силата се интересува от теб, няма да поиска разрешение – ще нахлуе в живота ти като ураган и ще унищожи всичко, което си смятал, че е „твое“ – ураганът, който не си поръчвал.

Представи си: живееш в свой собствен уютен свят. Имаш работа, която е „някъде нормална“, отношения, които „някъде имат“, и вярвания, които са „някъде правилни“. Ти си като гъсеница, която си мисли, че пашкулът ѝ е целият свят. Но ето – идва Силата. Тя не чука. Тя не звъни на вратата. Тя просто взривява обикновения пашкул като динамит.

Първо си мислиш, че е катастрофа. Губиш работата си. Връзките се разпадат. Осъжденията се късат по шевовете и вече не знаеш кое е правилно и кое не е правилно. Поглеждаш се в огледалото и не разпознаваш себе си. Всичко, което изглеждаше стабилно, се превръща в хаос.
Добре дошъл в тъмната нощ на душата!

Но знаеш ли кое е иронията? Това не е наказание. Това не е проклятие.
Това е началото.
“За да се родиш отново, първо трябва да умреш.“ И Силата не е врагът. Тя просто не може да толерира фалшивото.
Тя вижда, че живееш в илюзия и решава: „Време е!“

Dark night of the soul
не е само „лошо настроение“. Не е депресия, не може да бъде потисната от антидепресанти или разсеяна от сериали.
Това е война! Войната е между егото ти, което се вкопчва в старото и Силата, която изисква новото.

Егото казва: „Върнете ми стабилността! Върнете ми илюзиите! Не искам да се променям!“
Но Силата не чува. Тя е като майка, която знае, че бебето трябва да се роди, дори и да го е страх. Тя те изтласква от пашкула и процесът е болезнен. Чувстваш се изгубен, разбит, самотен.
Плачеш нощем, задавайки въпроси, които нямат отговори: „За какво ми е това?“, „Защо на мен?“
Но ето един парадокс: в тази болка има красота.

Страданието е мостът към пробуждането. Страдаш не защото Силата те мрази.
Страдаш, защото егото ти умира.
И егото умира силно – с крясъци и сълзи…
Но под тези крясъци вече започва да тупти нещо ново, нещо истинско.

Гъсеницата не знае, че ще стане пеперуда. Виждали ли сте някога гъсеница да се превръща в пеперуда? Това не е романтично. Това не е красиво. Това е малко страшно. Гъсеницата буквално се разтваря в пашкула. Тя става загуба, хаос, бъркотия. Ако гъсеницата можеше да мисли, щеше да реши, че това е краят. Но това не е краят.
Това е трансформация.

Сега ти си тази гъсеница. Старият ти свят се разпада. Стари вярвания, стар живот – всичко се превръща в каша. И си мислиш: „Това е краят.
Но Силата знае най-добре.
Тя може да види, че не си гъсеница. Ти си пеперуда. Просто още не го знаеш.

И важното: не можеш да ускориш този процес. Не можеш „просто да се събереш“. Не можеш да „мислиш позитивно“ и да се правиш, че всичко е наред. Силата не обича фалшивото. Тя иска да преминеш през това, за да изживееш тази болка. Да оставиш старото да умре.

И така, след много месеци, а може би години на тъмната нощ на душата, започваш да забелязваш промени. Първоначално едва се хващат. Изведнъж осъзнаваш, че вече не се страхуваш от това, от което си се страхувал.
Вече не се придържаш към старите вярвания. Вече не се опитваш да угодиш на всички около теб.
Започваш да чувстваш Себе си.
Свободно.
И това не означава, че животът ще бъде „перфектен“ – не, не. Започваш да виждаш света през различни очи, да виждаш красотата в хаоса, да намираш цел в болката. Започваш да чувстваш връзка с нещо по-велико от самия теб…

И тук започва живият живот. Силата, която унищожи стария свят, сега започва да се проЯВЯВА чрез теб.
Ти ставаш водач. Започваш да твориш, да вдъхновяваш, да лекуваш.
Започваш да променяш света около себе си – не защото „трябва“, а защото иначе не можеш.

Вече не си гъсеница, пълзяща по земята – ти си пеперуда, която лети. И светът около теб започва да се променя, защото ти си се променил.
Силата не се иска.
Тя те избира.

Разпада ли се светът ти, усещаш ли, че губиш себе си – спри! Поеми си въздух. И разбери: това не е краят. Това е началото. Силата е избрала теб! Тя вижда в теб това, което ти още не виждаш. Тя знае, че си повече от страховете, илюзиите, ограниченията си.

И да, това ще боли. Това ще бъде страшно. Но ще си струва. Защото „пътят на воина“ е пътят на Сърцето. И Силата е твоят учител. Тя няма да ти позволи да се откажеш. Така че просто Я остави.
Остави Я да унищожи света ти.
Нека изгори всичко, което не е истинско.

И тогава ще видиш: зад този огън има Светлина. Зад тази болка се крие свобода. И отвъд тази смърт има нов живот.“