„-Ау! То чудо до чудо се наредиха! На където да погледнеш, все вълшебства!
-Така е, но нещо или някой вчера събуди Господарката на мрака. Тя ще се опита да унищожи нашия хубав свят, заменяйки го с пълен мрак.
-Хайде сега и Господарка на мрака се появи! Като е толкова зла, на кого му е притрябвало да я буди?
-Някоя изгубена душа. Някой, който е изгубил верния път и
мисли, че с нейна помощ лесно ще постигне целите си. Ще дойде време и ще разбере, че е сгрешил, защото тя никога не дава. Всичко в нейния свят е илюзия, сън, от който като се събудим, разбираме, че сме сгрешили. В повечето случай обаче е невъзможно да се
събудим, а дори да го направим, вече е късно за нас. Тя вече е взела душата ни.
-Душата е важна, нали?
-Най-важното! Без душа тялото е мъртво.
-Е, добре де!? Цветята са при нас значи. Ние трябва да ги
следим постоянно и ако нещо лошо се случи с теб, да ти помогнем. Така ли?
-Точно така, Приятелко! Надявам се, че няма да се наложи, но когато си подсигурен, по-леко се диша.
-А къде отиваш всъщност?
-В планината. Трябва да намеря Господарката на мрака, преди да е възвърнала напълно всичките си сили. Ако това стане, няма сила на земята, която може да я победи и спре.
-Планината не е далеч. За по-малко от ден ще стигнеш до нея.
-Може би.
-Така е. Аз съм ходила до там.
-Не знаем какво е намислила Господарката на мрака. Тя ще
направи всичко, за да ме спре. Заради това можем само да вярваме и да не се отказваме. Няма значение колко бързо вървиш. Важно е да не се отказваш като си тръгнал.
-Защо всички хора не са като теб?
-Ще станат. Ще дойде време, когато човеците ще се събудят и ще заживеят в мир, любов и уважение.
-Кога?
-Скоро. Сега аз ще тръгвам, а ти разкажи каквото си говорихме на твоите приятели. И запомнете! Ако някога усетите страх в душите
си, погледнете към небето и потърсете Слънцето.“
Мили приятели, стоплете сърчицата на вашите Слънчица. Подрете им Приказка, за да видят, че светът е красив и надежда винаги има, щом има Любов. Вземете книга от тук и споделете: https://milenivanov.eu/