„-Седни, момчето ми. -покани ме тя до нея. -Виждам, готов си вече да се прибереш в къщи. Преди да тръгнеш обаче, искам да ти разкажа една история. Толкова години

откак живея сама тук – не помня колко даже, никой не е

дохождал по този край. А тебе Господ те изпрати, чедо!

Проводи те при мен, защото знам неща, които не трябва да изчезват след като си отида от този свят. Хората трябва да

знаят! Истината трябва да знаят!

-Как така ще си ходиш от този свят? -учудих се аз. -Та

ти си още много млада!

-Млада, млада! -засмя се тя. -Колко да съм млада? Само аз си знам. Годините, синко, нямат значение, когато

сърцето на човек е младо. Най-важното в този живот е да не спираме да търсим истината! Истината е важна!

-Къде да я търсим тази истина, стрино? Кой е пътят към нея?

-Нито един път не води към истината, момко. Истината

е самият път.

-И каква е твоята истина – тази, за която искаш да ми

разкажеш? -попитах заинтригуван.

-Истината за Змея! -тихо каза тя и очите ѝ се заковаха на моите.

Огън изкачеше от тях, а аз усещах как ледени мравки

пълзят по тялото ми и целия замръзвам. Тя се засмя и

продължи:

-Готов ли си? Слушай и помни. А като отидеш в града, вземи калем и запиши всичко. После, ти знаеш какво да правиш. Няма да те уча, я! Как започна всичко ли…?

И започна…“

Искате ли да разберете истината за Змея? Искате ли да разберете какво ни предстои…? Ето мястото: https://milenivanov.eu/