Два откъса от две мои книги. СПОДЕЛЕТЕ ако сте ги прочели вече.
Откъс от „МОМАТА НЕ Е СТОКА ЗА ПАЗЕНЕ“ :
„Изправи се и седна на одъра. Прегърна момичето, целуна го по челото и каза:
-Благодаря ти, Топлице! До края на дните си ще помня
какво направи за мен!
После свъси вежди, отдръпна се малко назад, погледна
я в очите и продължи:
-Усещам, че има много неща, за които да си говорим. Нали, сестро?
-Ами то…аз… -започна Топлица.
-Не говори! -прекъсна я Неда. -Много се радвам за това,
което се е случило с теб! Но нека първо да хапнем нещо, че умирам от глад!
-Какво се е случило? -реши да се включи в разговора и
Танас.
-После, любими, после! -помилва го по лицето
змеицата. -Не се притеснявай за нея! -погледна я съзаклятнически тя. -Най-хубавото нещо, което може да се случи на човек, се е случило с Топлица! Срещнала е Любовта!
Дружката ѝ поруменя и сведе очи.
-Горе главата, моме! Радост голяма е това! Малцина са
тези, които могат да кажат, че са обичани и обичат. Дар от
Бога е любовта! Хайде сега да видим какво ще сготвим
набързо да заситим глада?“
Откъс от:“НИВА“:
“ -Бабо Маро! -извика учудено, като видя старата жена до печката с тигана и тестото. -Какво правиш тук?
-Не виждаш ли ма, миче? Мекички ви правя. То сила трябва за тази работа.
Людмила се изчерви и попита:
-Ти от кога си тук?
-А, че не е отдавна. Вие спяхте горе и реших да не ви будя, та
слязох тук да поошетам малко, да ви помогна.
-Нямаше нужда бе, бабо.
-Има нужда то. Я се вижте хубаво! Единия куц, другата трудна. Без помощ ще ви е трудно. А на мен ми е драго, ей тъй кат ви гледам!
Хубаво ми става на душичката! Какви сте ми сладки, хубавички! Пупу-пу! -заплю ги тя. -Против уроки! На забършете се. -подаде им
белия пешкир от мивката.
-Благодаря ти бабо Маро. Отивам да помогна на Евгени да се облече и ще слезем.
-Върви, чедо. Аз слагам да изпържа в тиганчето още три мекички и съм готова.
След малко тримата седяха около масата, младите ядяха
така, щото за първи път опитваха такива вкусни мекици, а старата ги гледаше усмихната и си мърмореше нещо, което те не можеха да чуят.
-Това са най-прекрасните мекици, които съм яла през живота си, бабо! -присви очи от удоволствие Людмила. -Какво слагаш в тестото, че стават такива апетитни?
-Какво да слагам? Мекици като мекици. Винаги така съм ги правила.
-Не е то тъй. -намеси се Евгени. -Права е Люси. Уникални са!
-Какви са? -намръщи се старата жена. -Като не ти харесват, не ги яж!
-Не ме разбра. Уникални означава, че са прекрасни, вкусни…
-Че що не говориш на български? Тази дума не я знам.“