В дълбокото
https://milenivanov.eu/ Коледните празници са дни, когато сме с любимите си хора. Когато можем да гушнем нашите Слънчица и да им прочетем една вълшебна приказка. Приказка, която ще ги усмихне, ще им покаже, че Доброто е в нас и няма по-голяма сила от него. Тези две книги са точно такива приказки - за деца и възрастни. Те са начина да кажем на Любимите "Обичам те!". Може да поръчате книгите от тук: https://milenivanov.eu/
"-Ела, ела по близо. -рече ѝ момчето без да поглежда към нея. -Не се страхувай! -Как ме видя? -учуди се Снежанка. -Не съм те видял. Чух туптенето на сърцето ти още горе на скалата, където се беше скрила и ме гледаше. Тя се приближи до него. -Ти ли си този, който идва от Светлината? -Аз съм. -Значи ти ще спасиш света? -Не. Вие ще направите това. Аз само ще ви помогна колкото мога. -Но как? Ние сме толкова слаби и беззащитни! -Напротив. Силни сте! И силата е във вас. Нужно е да я освободите. -Как? На приказки е лесно да се каже, но... -Повярвай! Лесно е. Ако спрете да се страхувате, ще усетите как тя ви изпълва и можете да я използвате. -Трудно е. Всеки се страхува. Нормално е. -Не е нормално. В това се опитват да ви накарат да повярвате тези, които искат да ви контролират чрез страха. -Аз…да кажем… не се страхувам, но останалите...? -Такива като теб трябва да дадат пример на другите. Така ще успеем да преборим злото. -А всъщност... какво е злото? -Зло е всичко, което ни кара да се страхуваме. Всичко, което ни разделя. -Как можем да го победим? -С вяра." "С годините разбрах нещо много важно. Приказките не са просто едно увлекателно четиво. Те са Вълшебен свят пълен с чудеса и този свят не е измислица. Той е напълно реален. Чудесата са навсякъде около нас. Да ги видиш обаче, първо трябва да повярваш. А за да повярваш, трябва да обичаш. Един съвет от мен. Започни от нещо много лесно – обичай себе си и ще разбереш, че ти си наистина едно голямо чудо." От тук може да поръчате вашите книги. https://milenivanov.eu/
https://milenivanov.eu/ "-Ела, ела по близо. -рече ѝ момчето без да поглежда към нея. -Не се страхувай! -Как ме видя? -учуди се Снежанка. -Не съм те видял. Чух туптенето на сърцето ти още горе на скалата, където се беше скрила и ме гледаше. Тя се приближи до него. -Ти ли си този, който идва от Светлината? -Аз съм. -Значи ти ще спасиш света? -Не. Вие ще направите това. Аз само ще ви помогна колкото мога. -Но как? Ние сме толкова слаби и беззащитни! -Напротив. Силни сте! И силата е във вас. Нужно е да я освободите. -Как? На приказки е лесно да се каже, но... -Повярвай! Лесно е. Ако спрете да се страхувате, ще усетите как тя ви изпълва и можете да я използвате. -Трудно е. Всеки се страхува. Нормално е. -Не е нормално. В това се опитват да ви накарат да повярвате тези, които искат да ви контролират чрез страха. -Аз…да кажем… не се страхувам, но останалите...? -Такива като теб трябва да дадат пример на другите. Така ще успеем да преборим злото. -А всъщност... какво е злото? -Зло е всичко, което ни кара да се страхуваме. Всичко, което ни разделя. -Как можем да го победим? -С вяра." "С годините разбрах нещо много важно. Приказките не са просто едно увлекателно четиво. Те са Вълшебен свят пълен с чудеса и този свят не е измислица. Той е напълно реален. Чудесата са навсякъде около нас. Да ги видиш обаче, първо трябва да повярваш. А за да повярваш, трябва да обичаш. Един съвет от мен. Започни от нещо много лесно – обичай себе си и ще разбереш, че ти си наистина едно голямо чудо." От тук може да поръчате вашите книги. https://milenivanov.eu/
Знаете ли колко малко трябва да бъдат децата щастливи? Една хубава книга, една вълшебна приказка, която да докосне сърчицата им и да ги накара да фантазират. Да се пренесат в свят, пълен с чудеса, доброта, смелост, чест, приятелство и любов. Този свят ще стопли душите им и вярвате или не, ще ги направи човеци. Подарете за Коледа на вашите деца, а защо не и на вас самите най-големия подарък - магията на нашите български приказки. Магия, която ще ни направи малко по-добри, по-усмихнати и благодарни. Да бъдем отговорни за бъдещето на децата ни - да им дарим Вяра в доброто. "Приказка на приказките" е един шанс да направим това. Благодаря Ви. Редовна цена: 16 лв. *Само с предварителна поръчка **Доставката на всички поръчки от тази книга ще бъде извършена в периода 16-21 Декември 2024 г. ***Промоционалната цена важи до 19.12.2024 г. От тук може да поръчате тази или някоя от останалите ми книги https://milenivanov.eu/books/
https://milenivanov.eu/ "В тази книжка оживяват де що има всичките Приказни герои, за които сте чели или чували до сега. И не само оживяват, ами така хубаво омесват, размесват, премесват и разбъркват историите, които уж си мислите, че знаете, че ви е бедна фантазията какво се случва с тях. Тук ще срещнете смели юнаци, извършващи геройствата, които ще спрат дъха ви, ужасяващи създания, родени в мрака, за да ни карат да се страхуваме, хитри, най-хитри и още по-хитри живинки, дето се чудят, горките, защо „Хитрата сврака с двата крака“ пада в капана, загадъчни вещици и чудовища, които не знаят зли ли са или добри... И на края - финал, който ще Ви накара да прегърнете баба си и да ѝ речете: „Мила бабо, знаеш ли колко ми е топличко и светло на сърчицето!“ Много е интересно, но и малко объркващо, това, че действието се развива уж в наше време, а всъщност ни изпраща в един друг свят, който реално съществува, но ние не го виждаме. Или поне много малко хора го виждат. Надявам се, след като прочетете книжката, да се отворят очите ви за него. Повярвайте, невероятно красив е! Това е накратко. Открехнах Ви леко вратичката, а сега, моля, заповядайте в света на Вълшебствата." От тук може да си вземете тази или някоя от другите ми книги." https://milenivanov.eu/ Идват Светли празници. Направете един незабравим подарък на хората, които обичате.
"С годините разбрах нещо много важно. Приказките не са просто едно увлекателно четиво. Те са Вълшебен свят пълен с чудеса и този свят не е измислица. Той е напълно реален. Чудесата са навсякъде около нас. Да ги видиш обаче, първо трябва да повярваш. А за да повярваш, трябва да обичаш. Един съвет от мен. Започни от нещо много лесно – обичай себе си и ще разбереш, че ти си наистина едно голямо чудо." От тук може да поръчате вашите книги. https://milenivanov.eu/
Коледа е вълшебен празник. На Коледа се случват чудеса. А най-голямото чудо са нашите деца. Няма нещо по-важно от техните усмивки, от това да запалим в сърчицата им пламъчето на любовта. Да повярват във вълшебствата и да ги творят. Приказките са най-добрия начин да направим това. В тях е скрита онази магия, която ни показва кой е единствения начин да останем чисти и открием щастието. Представям Ви новата си книга "Приказка на приказките", където вашите деца могат да намерят всичко това. Направете им един незабравим подарък за Коледа. Направете ги щастливи, потапяйки ги в един вълшебен свят, в който ще намерят Светлината в себе си. Редовна цена: 16 лв. *Само с предварителна поръчка **Доставката на всички поръчки от тази книга ще бъде извършена в периода 16-21 Декември 2024 г. ***Промоционалната цена важи до 19.12.2024 г. От тук може да поръчате тази или някоя от останалите ми книги https://milenivanov.eu/books/
Книгите са доказателство, че хората могат да извършват чудеса. Всяка книга, която докосне сърцата ни и мъничко поне ни направи по-добри, по-смирени, по-будни е една истинска магия. Идат светли празници. Дни, в които се замисляме и като че обичаме малко повече. В тези дни правим подаръци на любими и близки до нас хора. Искам и аз да Ви направя един подарък. От 11.11.24 година до 31.12.24 година може да си вземете моите книги "Сълзата на вълка" и "Нива" всяка една само за 12 лева. Прочетете ги, подарете ги - усмихнете някого. Дайте му малко светлинка, малко вяра и много любов. Можете да ги поръчате от сайта: https://milenivanov.eu/
От тук може да поръчате моите книги: https://milenivanov.eu/ "-Седни, момчето ми. -покани ме тя до нея. -Виждам, готов си вече да се прибереш в къщи. Преди да тръгнеш обаче, искам да ти разкажа една история. Толкова години дохождал по този край. А тебе Господ те изпрати, чедо! Проводи те при мен, защото знам неща, които не трябва да изчезват след като си отида от този свят. Хората трябва да знаят! Истината трябва да знаят! -Как така ще си ходиш от този свят? -учудих се аз. -Та ти си още много млада! -Млада, млада! -засмя се тя. -Колко да съм млада? Само аз си знам. Годините, синко, нямат значение, когато сърцето на човек е младо. Най-важното в този живот е да не спираме да търсим истината! Истината е важна! -Къде да я търсим тази истина, стрино? Кой е пътят към нея? -Нито един път не води към истината, момко. Истината е самият път. -И каква е твоята истина - тази, за която искаш да ми разкажеш? -попитах заинтригуван. -Истината за Змея! -тихо каза тя и очите ѝ се заковаха на моите. Огън изкачеше от тях, а аз усещах как ледени мравки пълзят по тялото ми и целия замръзвам. Тя се засмя и продължи: -Готов ли си? Слушай и помни. А като отидеш в града, вземи калем и запиши всичко. После, ти знаеш какво да правиш. Няма да те уча, я! Как започна всичко ли…? И започна… -Беше началото на месец юни, лятото на 7387 година от Сътворението на света. По нашето летоброене, българското -уточни, след като я погледнах доста учудено."
На 7 ноември от 17 часа в Етнографския музей в Пловдив ще представя моите нови книги "Момата не е стока за пазене" и "Светият Граал". Щастлив съм да споделя, че специални гости на събитието ще бъдат професор Дамян Попхристов и Аида Марковска. Заповядайте да поговорим за нещата, които ни правят по-добри и ни помагат да живеем във Виделина.
https://milenivanov.eu/ "Да продължа сега с четирите неща, което е хубаво да знаеш: Първо! Колкото и да не ти се вярва, но всичко написано в тази книга се базира на истински събития, факти и реално съществуващи хора в миналото и днес. Е, не всички, но ти ще разбереш сам кой персонажи са плод на моето въображение и кои не. Това е една история за вярата, за силата на човешката мисъл, за доброто и злото, хванати за ръчичка…Нещата, които бях длъжен да напиша, много хора ще определят като плод на болното ми въображение, други ще ги приемат като една легенда, като приказка. Ще има и такива, които ще отрекат всичко написано от мен, ще ме обвинят във всички грехове на света като няма да се учудя ако стигнат и до крайни мерки /приеми го в прекия смисъл на думата/. Второ! Преди да продължиш с четенето, запомни! Това не е поредния приключенски екшън роман, нито шега или историйка, която докато се чудя какво да правя съм надраскал набързо. Нещата, които ще изложа пред теб, невярващи ми читателю, са свързани с твоя живот, с моя, с този на цялото човечество. Трето! Време е да си отворим очите! Да видим истината, която векове е укривана от всички, изопачавана и унищожавана. Време е да спрем да се страхуваме, защото това е най-големия грях. Страхът блокира всичките ни мисли, чувства и желания. Убива ни бавно, но сигурно. Четвърто! И последно. Уважаеми читателю, Времето е дошло! „Какво време?“ -ще попиташ веднага. Времето да вземем живота си в ръце и да направим света едно по-добро място за живеене. Нека ако не заради нас, да направим това за децата си. Помисли… докато четеш книгата. И знай, че ти си този, които може да промени света! Ако не вярваш на мен, съвсем скоро времето ще те убеди в това."
https://milenivanov.eu/ "Имаше и хора, за който съдържанието на Истинската Книга на книгите не беше тайна. В България вече от няколко години сновяха хора будни, хора, на който бе дадено да виждат, хора посветени, хора, носещи и проповядващи Новото време, такива – с нова, трансформирана ДНК, позволяваща им да бъдат един своеобразен мост между двата свята – този, който носеше разрушение, омраза, лъжа и вече си отиваше и другият, идващ с любов, смирение и милост в душите ни. Имаше, но те бяха единици на фона на масовото безверие. И въпреки това, Светлината бе огряла света. Слънцето вече беше изгряло и бавно в сърцата на хората идеше Виделина. "
https://milenivanov.eu/ Това е сайта, от където може да закупите тази книга. Очаквам да споделите Вашите впечатления. Благодаря. "Тези, които носеха любовта в сърцата си, които се бяха заземили и успели да слязат от „увеселителното влакче“, вече имаха отредено място от другата страна. Останалите, продължаващи да живеят и спазват земните и църковни закони и норми, създадени от нас и противоречащи на Законите на Вселената, непознали Твореца в душата си, щяха да останат в мрака. Евгени взе чашата с червено, лепкаво, домашно вино и вдигна наздравица: – Мили мои, пожелавам на всички да се освободим от миналото си! Не да го забравим! А да освободим душите от оковите на рутината, от всички болки и страсти по отминали срещи и раздели, да превъзмогне непревъзмогнатото, за да затрептят на по-високи честоти те. На честотите на обичта, смирението и състраданието, които ще ни преведат през моста към Новия свят. А на вас, момичета… -погледна към трите си дъщери. -Нека като стъпвате, земята да цепите! – Да бъде! – в един глас рекоха Людмила, Стефка, Румена и Мария. "
https://milenivanov.eu/ Светът се променяше. Не само нашата планета, но и цялата Вселена започваше нов живот. Живот осмислен от Любовта. Хората навред разбраха кой сме ние българите, какво сме им дали до сега и какво им даваме тепърва, а именно Вярата. Най-древната вяра. Тази, в която всички да живеят в мир и хармония помежду си и с природата. България се превърна в Духовния център на Земята, така както и бе отредено, а тези българи, които преминаха по моста в Новото време, с гордост носеха името народът на Бог.
Заповядайте на базата на 12 и 13 октомври на Античен форум Августа Траяна в град Стара Загора, където ще представя своите книги.
https://milenivanov.eu/ На другия ден заедно слязохме до центъра на селото. Имаше много хора – някой облечени празнично с народни носии, други официално, все едно на сватба отиват /а то наистина се оказа, че имаше сватба – истинска Родопска сватба/, трети спортно като за пикник. Имаше и музиканти. И тогава музиката започна. Изви се бавно, бавно насред хорото, завъртя се около душите, развърза ги и полетя в небето. С нея полетя и Нестинарят. А аз заплаках. От щастие. Това, което се случи този ден няма да забравя през всичките си седем живота – поне толкова казват, че имаме ние котките. Магията ни понесе на крилете си и ни пусна чак по тъмно, когато Той влезе в огнения кръг. Тогава дойде Вярата.
-А Пенчо? -продължих с въпросите си. -Той от къде дойде и кой му даде това интересно име. То не е много кучешко, май? Кучето разбра, че говоря за него и ме погледна с топлите си кафяви очи. Джафна веднъж и завъртя приятелски опашка. -Вярно, че името му не е много като за куче, ама то само си го избра. -отвърна ми бабата. -Как само? -недоумявах. -Слушай сега. Като го намерих преди три години, все още живеех в града. Виждала съм го много пъти там – в един квартал живеехме, но то си имаше господар - възрастен клошар, който се грижеше за него. Един ден го гледам, седнало само до зелен пластмасов контейнер за боклук и скимти тъжно. Отидох при него, погалих го, а то още по-тъжно стана. От една жена, която живееше в къщата отсреща разбрах, че на стопанина му снощи станало зле, паднал на улицата, ей тук до контейнера, дошла линейка и го прибрала. Заради това то стоеше там и го чакаше да се върне. Извиках кучето да дойде с мен до болницата да проверим как е човекът и то тръгна след мен. Новината не беше добра за животинката – стопанинът му си беше отишъл от този свят. Казах му, че е отишъл при звездите и то учудено вдигна глава към небето. Не видя нищо там и още по-учудено ме погледна. -Там е. Там е, моето момче, но не можеш да го видиш, защото облаците са го скрили. Той не те е изоставил. Извикали са го за една много важна работа. Добър човек е твоят стопанин. Преди да тръгне той ме помоли аз да се грижа за теб. Съгласен ли си? https://milenivanov.eu/
Кой си ти? -чух гласът му в главата си. -Ти ли ми говориш? -попитах го с мисълта си. -А кой друг? -учуди се то. -Котю Смотю се казвам. -отговорих му. -Не е вярно! -поправи ме зайчето. -Името ти е Котьо…за сега. Другото го забрави. Било е някога. -Благодаря ти. -усмихнах се доволен. -А ти кой си? -попитах на свой ред. -Слънцето. Ако си Слънцето, защо не ме изгаряш? -Аз не унищожавам. Аз давам живот. -А там горе -посочих с лапа небето, -има ли живот на теб? Защото в учебниците пише, че на Слънцето няма живот, а … дървото друго каза. Слънчевото зайче се засмя и рече: -Има разбира се! Аз раждам живот. Там при мен живеят найчистите същества. Тези, който изпращам тук на Земята да ви водят в мрака. -И не изгарят?! -Нали ти казах. Аз не съм само огън. Аз съм и Светлина. -И какво сега? Ще ни пуснеш ли да минем през вратата? -Зависи. -смигна ми закачливо то. -Дали си готов да ми дадеш най-ценното си нещо? -Но аз нямам нищо!? -Имаш Котьо. Имаш и аз го искам в замяна на вашето минаване. -И какво е това толкова ценно нещо, дето не го знам? -Дай ми твоята Любов! -Как се дава Любов? -Пусни ме в сърцето си. -Добре. Заповядай! В сърцето ми има много място. Още не изрекъл всичко и Слънчевото зайче изчезна. В същия този момент усетих как някаква топлинка се намърда в гърдите ми, позавъртя се малко, колкото да се намести по-удобно и си полегна. Един слънчев лъч премина покрай мен и огря вратата. Затворих очи и минах през каменния отвор. Стъпих в нищото - там, където се сливаха небето и земята. Лекият топъл ветрец ме пое и понесе във въздуха. Усещах тялото си леко, леко като малко пухено перце. https://milenivanov.eu/
Вярвате ли, че Истинската Любов съществува, момчета? Докосвали ли сте се до нея? -Да. -отговориха в един глас гостите. -Не говоря за тази, описваната от всички, не говоря за земната любов, когато щом любимият не е до теб, в душата ти е пусто, стяга те нещо, души те, боли те сърцето. Когато даваш всичко от себе си и очакваш да ти се даде насреща. -Нормално е да те боли, когато не сте заедно. Нормално е да очакваш взаимност. -каза Майкъл. -Не! Не е нормално. Истинската Любов не боли! Тя лекува! Тя не умира никога, колкото и клиширано да ви звучи това. Тя ражда! Нов живот, нова земя, нова Вселена. Когато обичаш по този начин в душата ти е чисто, спокойно, слънчево, защото знаеш, че той или тя съществуват. Даваш, защото искаш да видиш как звездите блестят в очите на любимия. Как утрото изгрява в тях. Това е достатъчно. И не любиш тялото. Любиш душата! Любите се до взаимна, едновременна мощна експлозия – по-силна от изригването на вулкан. Експлозия, която ви пренася в друго измерение. Правите любов, от чиято сила се храни Вселената. Тази Любов е Безусловна! https://milenivanov.eu/
-Синко, -попита го веднъж дядо Агуш от Крибул. -Я ми кажи като си даскал, какво пише в дебелите книги за нас българите? Кога сме станали християни? -Много лесен въпрос, дядо. -усмихна се Танас, но в следващия момент се замисли. -Ама ти защо каза нас? Нали всички тук сте мюсюлмани? Помаци ви наричат. -Първо ми отговори на въпроса, пък после ще кажа защо ни наричат помаци и какво означава това. -Княз Борис Първи през 864 година покръства народа ни. -каза смело младежът. -Всички ли? -някак тайнствено попита Агуш. Замисли се малко даскала. Досети се бързо и каза: -Не всички. Имало е боляри, които са се надигнали срещу новата вяра. Не са искали да я приемат. -Така ли? А защо не са искали да я приемат? Какви са били те? -Езичници сме били. В Тангра сме вярвали. Варвари са ни… -Спри, момче! -стисна го дядото за ръката. -Искаш ли да ти разкажа какво наистина се е случило тогава, през онази 864 година? Танас го гледаше неразбиращо, мигаше на парцали и се чудеше този старец шегува ли се с него или му тества акъла. -Хубаво. Давай! -каза след малко той. -Княз Борис I – да му се свети името, обявява, че България приема Християнството за официална религия, за да запази целостта на държавата в труден за нея момент. Това е изключително мъдър ход от негова страна. Но той не приема де факто нищо ново, защото ние, българите много преди да се появи още Божия син, носим основите на тази вяра. На чистото християнство. Доказателства има много за това, но да не се отклоняваме от темата. Така... Да продължа с болярите, дето уж се били опълчили срещу Княза. До тогава Царският Двор се управлява от Бориса и Петимата магове, така наречените “пу-маг” - “пу” е 5 на стар български език, “маг”-значи мъдрец. Тоест петимата мъдреци, заедно с Княза вземат решенията в държавата. Тези мъдреци не са съгласни да омърсят вярата ни чрез лъжовното Византийското църковно християнство. Страх ги е било, че ромеите ще използват това, за да ни претопят и заличат от лицето на земята като народ. Князът е виждал много по-надалеч от тях и е знаел, че и този път ще усоим на задалата се буря. Вярвал е на синовете си Боян и Симеон, че ще продължат делото му, както е и станало. За да спаси обаче най-мъдрите си боляри от ромейските шпиони в двореца и да запази чистотата на древната ни вяра от догмите на Византийската църква, Борис се обръща към тях с молба. Те трябвало да напуснат пределите на България и да отидат в неутрална територия, където да съхранят и предадат на поколенията знанията и вярата ни. Такава територия е била Родопа планина. Петимата мага с родовете си идват тук и правят едно тайно общество, което съхранява познанието до ден днешен. Който иска да вярва, който иска да не вярва - това общество съществува и сега. Не знаейки какво да каже, Танас само попита: -Кой ти каза това? -Никой. Записано е. Пазим книги, в които има информация от онова време та чак до днес. Предаваме ги от син на син, от дъщеря на дъщеря. -Защо не разкажете на всички това, което знаете? -Не му е дошло времето още, синко. Не бой се. Всичко ще си дойде на мястото. Повярвай ми! Истина под похлупак не стои. https://milenivanov.eu/
Всеки си има своята орисия и колкото да се опитва да избяга от нея, рано или късно тя го настига, за да го вразуми. „Писано ми е било“ - свикнали сме да казваме и спираме да се противим. Разбираме, че борбата със съдбата е обречена и се оставяме на течението. Поеме ли ни течението обаче, то ни понася надолу, надолу и все понадолу. Реката никога не тече нагоре към върха. Ние все се обръщаме назад към планината с надеждата някой ден да додрапаме до нея и да я изкачим, но бързеят ни влече ли влече. После постепенно започва да се успокоява и се превръща в голяма тиха река, в която мечтата ни да катерим върхове, бавно, но сигурно потъва. На нейно място на повърхността изплуват като пъстри сапунени мехурчета безброй много нови мечти – по-интересни от тази, която сме изгубили, по-лъскави, по-красиви и най-важното по-лесни за достигане. Забравили за върха, ние се втурваме да събираме пъстрите сапунени мехурчета, за да си построим с тях своя приказен замък. Ако сме достатъчно амбицирани и мотивирани, след време този дворец се превръща в реалност. Интересно, но обикновено точно тогава идва моментът, когато трябва да се изправим пред нашия Създател и да Му дадем отчет как и за какво сме използвали дареният ни от Него живот. В този миг сапунените балончета, с които сме построили красивия замък, започват да се пукат. Едно по едно, едно по едно… И всичко изведнъж изчезва. https://milenivanov.eu/
-Това е храмът. -рече единият домакин. -А това, което сте зяпнали е скрижалът. -Но той свети! -ахна Петър. -Разбира се, че свети. Това е от Силата вложена от Твореца в него. Всяка добра Сила свети. -Но когато го вземем, тук ще настане мрак. -каза Майкъл. -Не се притеснявайте за това! Мисията на този храм беше да съхранява скрижала до тогава, докато не се появи Този, който да го вземе, за да го даде на хората. -отвърна му Арктурианецът, взе каменната плоча от амвона и му я подаде, -Времето е узряло. Слънцето е будно. Въздухът е наситен с желание. Водата шепне древната мъдрост. Вземи този Свещен предмет. И помни – свещен, но предмет. Колкото и Сила, колкото и Вяра да са вложени в него, това е просто един предмет. Истинската мощ е скрита на друго място. Тя е вътре в нас. Това е Божествената искра. Открием ли я, можем да променяме не само себе си, но и света около нас. https://milenivanov.eu/
Да продължа сега с четирите неща, което е хубаво да знаеш: Първо! Колкото и да не ти се вярва, всичко написано в тази книга се базира на истински събития, факти и реално съществуващи хора в миналото и днес. Е, не всички, но ти ще разбереш сам кой персонажи са плод на моето въображение и кои не. Това е една история за вярата, за силата на човешката мисъл, за доброто и злото, хванати за ръчичка…Нещата, които бях длъжен да напиша, много хора ще определят като плод на болното ми въображение, други ще ги приемат като една легенда, като приказка. Ще има и такива, които ще отрекат всичко написано от мен, ще ме обвинят във всички грехове на света като няма да се учудя ако стигнат и до крайни мерки /приеми го в прекия смисъл на думата/. Второ! Преди да продължиш с четенето, запомни! Това не е поредния приключенски екшън роман, нито шега или историйка, която докато се чудя какво да правя съм надраскал набързо. Нещата, които ще изложа пред теб, невярващи ми читателю, са свързани с твоя живот, с моя, с този на цялото човечество. Трето! Време е да си отворим очите! Да видим истината, която векове е укривана от всички, изопачавана и унищожавана. Време е да спрем да се страхуваме, защото това е най-големия грях. Страхът блокира всичките ни мисли, чувства и желания. Убива ни бавно, но сигурно. Четвърто! И последно. Уважаеми читателю, Времето е дошло! „Какво време?“ -ще попиташ веднага. Времето да вземем живота си в ръце и да направим света едно по-добро място за живеене. Нека ако не заради нас, да направим това за децата си. Помисли… докато четеш книгата. И знай, че ти си този, които може да промени света! Ако не вярваш на мен, съвсем скоро времето ще те убеди в това. https://milenivanov.eu/
Как издържа да не се върнеш, да дойдеш да ни видиш? -чудех се още. -Трудно. Много трудно! Казва се воля. -започна баща ми. -Какво е воля? -прекъснах го. -Волята, Котьо, е нещото, което те извежда до върха, до успеха, до сбъднатата ти мечта. Успехът зависи от това, волята да е посилна от страха. Тогава… -А къде се намира? -не издържах и отново го пресякох, Той се усмихна и продължи: -Когато не слушаш с ушите си, а с ума си. Когато не гледаш с очите си, а с ума си. И след това обаче не послушаш ума си, а сърцето, тогава волята те изпълва целия и ти дава силата да си кажеш: „Аз мога! Искам! И ще го направя!“ Разбра ли къде е волята? https://milenivanov.eu/
Този обяд Радка не се прибра в къщи. Седна в парка зад кметството и запали цигара. Напълни дробовете си с дим и затвори очи. Усети как главата ѝ се замая. Изпусна го и заплака. Тихичко, без звук. Как щеше да съобщи новината на мъжа си? Ами ако отново получи инфаркт? След първия, докторите ги бяха предупредили, че следващият може да бъде фатален. Зачуди се защо Бог ги наказва по този начин? С какво бяха съгрешили? Нямаше отговор. Впери поглед в небето. И от там никой не ѝ отговори. Почувства как някой я докосва леко по левия крак. Стресна се и се обърна. До нея беше застанало голямото жълто куче и я гледаше с големите си чисти, тъмнокафяви очи. -Какво искаш, приятелю? -попита го тя. То пристъпи към нея и положи голямата си космата глава в скута ѝ. Мека топлина се разля по цялото ѝ тяло. Болката в сърцето изчезна и на нейно място се настани светлина. Усмихна се на животното. Дали разбираше какво се случва с нея? Надали. Това беше само едно куче. То, сякаш прочело мислите на жената, я погледна и облиза ръката ѝ. Чу глас в главата си, който ѝ каза: -Не се предавайте, не се отчайвайте! Всичко ще се нареди. Вие сте богати хора. Никога не беше чувала този глас - топъл и нежен като летен полъх на вятъра. В същото време ѝ се стори толкова познат и близък. -Но ние не сме богати. -отвърна тя. -Богати сте. -потвърди гласът. -Богатството не е да имаш много. Погледни думата и ще разбереш. Богат. Радка потрепера, но не от студ. Видя думата и я разбра. Бог! Бог бе в основата ѝ. Щастие я изпълни и тя се засмя на глас. Да! Те са богати! Наистина са много богати. Помилва голямото жълто куче по главата, стана и тръгна към къщи. То остана до пейката и дълго гледа след нея, чак докато се скри зад ъгъла на улицата до дерето. https://milenivanov.eu/
То нали ние си ги избираме вече. Нали е демокрация? -Демокрация, другия път! -удари ядосано с бастуна си по земята старецът. -И преди крадяха, ама имаше и за нас. Сега ще кажеш, че като за последно лапат. Ама лапат и едни такива усти са отворили – цели свят искат да погълнат. И га, че ни няма нас на Земята! Кучетата ни яли! Никаква демокрация не е това! От мен да го знаеш, да не се лъжеш по фалшивите им обещания и блясък. Гледайте се с твоята булка и по правия път вървете. -А кой е правия път, дядо? -Този, който има най много допирни точки с реалността. Ама не с тази, която виждаме. Тя от хора е направена и е далеч от истината. Трябва да следваме три неща – истината, любовта и смирението. Щото идат времена, когато тези, които живеят в този измислен свят и са се отклонили от правия път, няма да виждат светлината вече. Те ще си останат в мрака. Няма да се спасят от туй, дето иде. -А какво иде, дядо? -Добро иде, Начо! Всичкото, което ни очаква, ще е за добро. Важното е да не се страхуваме. Аз може да не го видя, но ти ще го видиш. Ама чакай, че се отплеснах за какво съм дошъл. Значи, слушай сега! Имам тука малко отделени пари за умирачка. - разтвори една бяла кърпа той. -Към триста лева са. Не са много, но все ще ви помогнат като за начало, докато намерите решение на проблема. Когато имате, ще ми ги върнете. Не берете грижа за това. Начо мълчеше. Нямаше сили да отговори. Усещаше, че ако отвори уста, ще се разплаче. Сълзите напираха в очите му. Не успя да се овладее и заплака. -Знам, синко. -погали го по главата дядо Стефчо. -Трудно е, но аз съм сигурен, че ще се справите. Добри хора сте. Господ помага на такива като вас. Няма да ви остави. Вземи ги, момче. И аз ще съм щастлив, че съм направил нещо за хората. -Не мога, дядо. -промълви мъжът. -Не ми накърнявай хатъра. Не съм правил много добри неща през живота си. Късно ми се отвориха очите. Затънал бях и аз в оцеляването като повечето хора, в търсене на сигурното, на печеленето, трупането на пари. Разбрах, че всичко е било нахалост. Животът ми на младини напразно е минал. Нищо не съм сътворил, а нали заради това сме дошли на този свят – да творим. Подценявах се. А най-големия грях е човек да се подценява. По този начин обиждаш Създателя, който не случайно ни е направил и пуснал тук, давайки ни божествения си дар - свободния избор. Всеки сам да избере пътя си. Да живеем по всемирните закони или по човешките – изборът е наш. И ако ми кажеш сега, че непоискано добро не се прави, ще ти река, че е така, но винаги всяко правило си има изключения. Когато някой е смирен и живее с вяра в сърцето си, той ще изтърпи всичко, защото знае, че каквото и да дойде в живота му, все за добро ще е. Такъв човек никога няма да поиска помощ. Аз знам, че вие сте точно такива хора и заради това дойдох днес. Моля те, вземи ги. Старецът протегна немощната си трепереща ръка. Мъжът я целуна и взе кърпата с парите. Дядо Стефчо стана, подпирайки се на бастуна и си тръгна. Начо държеше дара и плачеше. Вече не сдържаше сълзите. Остави ги да потекат както си му е реда. Радка се доближи до него. Видя кърпата в ръцете му. Погледна към отдалечаващата се прегърбена фигура на старецът. Седна до мъжа си, прегърна го па и тя заплака.
Всеки си има своята орисия и колкото да се опитва да избяга от нея, рано или късно тя го настига, за да го вразуми. „Писано ми е било“ - свикнали сме да казваме и спираме да се противим. Разбираме, че борбата със съдбата е обречена и се оставяме на течението. Поеме ли ни течението обаче, то ни понася надолу, надолу и все по-надолу. Реката никога не тече нагоре към върха. Ние все се обръщаме назад към планината с надеждата някой ден да додрапаме до нея и да я изкачим, но бързеят ни влече ли влече. После постепенно започва да се успокоява и се превръща в голяма тиха река, в която мечтата ни да катерим върхове, бавно, но сигурно потъва. На нейно място на повърхността изплуват като пъстри сапунени мехурчета безброй много нови мечти – по-интересни от тази, която сме изгубили, по-лъскави, по-красиви и най-важното по-лесни за достигане. Забравили за върха, ние се втурваме да събираме пъстрите сапунени мехурчета, за да си построим с тях своя приказен замък. Ако сме достатъчно амбицирани и мотивирани, след време този дворец се превръща в реалност. Интересно, но обикновено точно тогава идва моментът, когато трябва да се изправим пред нашия Създател и да Му дадем отчет как и за какво сме използвали дареният ни от Него живот. В този миг сапунените балончета, с които сме построили красивия замък, започват да се пукат. Едно по едно, едно по едно… И…всичко изведнъж изчезва. https://milenivanov.eu/
Точно в полунощ Неда отвори очи. Погледна към Танас, който сладко спеше и лекичко се измъкна от леглото. Облече дългата си бяла риза и излезе от стаята. Днес беше най-важният ден в годината, а за нея може би в целия и оставащ живот. Слезе тихичко на двора, взе малкото медно менче, което висеше на една кука под сайванта и излезе на пътя. Тръгна към гората в края на селото. Не беше далеко и след няколко минутки стигна до нея. В началото ѝ имаше извор. Тя напълни менчето, остави го на тревата и седна до него. Бялата луна я погледна от водното огледало и се усмихна. Усмихна ѝ се и Неда. После се наведе ниско, ниско до сами водата и без глас заговори: На камък да седна – ще оживее. С ръка да докосна – ще заблещука. С очи да погаля – ще се засмее. С целувка да сключа – носи сполука... На дърво да почукам – ще се разлисти. С дъха си да вдишам – ще е магия. Наужким да кажа – става наистина. На скришно да бъде – ще го открия... И враг да ме срещне – ще стане приятел. И нож да извади – ще се прекърши. Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър. А злото – на възел ще се завърже. Животно да скочи – ще го прегърна. А птица да кацне – ще ми запее. От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш. На слънце ще стана – да те огрея. Света ще превзема – с моето „Обичам те”. И нищо да нямам – ще се раздавам. Една душа нося – и влагам във всичко. Парченце любов – и оживява. Твоя съм вече – и ти мой си вовеки. След това стана, поклони се на луната, поклони се на водата, поклони се на гората, взе менчето и се прибра в къщата. Пак така тихичко се съблече и легна до Танас. Целуна го по челото, затвори очи и полетя към слънцето. https://milenivanov.eu/
-А какво иде, дядо? -Добро иде, Начо! Всичкото, което ни очаква, ще е за добро. Важното е да не се страхуваме. Аз може да не го видя, но ти ще го видиш. Ама чакай, че се отплеснах за какво съм дошъл. Значи, слушай сега! Имам тука едни отделени пари за умирачка. -разтвори една бяла кърпа той. -Към триста лева са. Не са много, но все ще ви помогнат като за начало, докато намерите решение на проблема. Когато имате, ще ми ги върнете. Не берете грижа за това. Начо мълчеше. Нямаше сили да отговори. Усещаше, че ако отвори уста, ще се разплаче. Сълзите напираха в очите му. Не успя да се овладее и заплака. -Знам, синко. -погали го по главата дядо Стефчо. -Трудно е, но аз съм сигурен, че ще се справите. Добри хора сте. Господ помага на такива като вас. Няма да ви остави. Вземи ги, момче. И аз ще съм щастлив, че съм направил нещо за хубаво. -Не мога, дядо. -промълви мъжът. -Не ми накърнявай хатъра. Не съм правил много добри неща през живота си. Късно ми се отвориха очите. Затънал бях и аз в оцеляването като повечето хора, в търсене на сигурното, на печеленето, трупането на пари. Сега разбрах, че всичко е било нахалост. Животът ми напразно е минал. Нищо не съм сътворил, а нали заради това сме дошли на този свят – да творим. Подценявах се. А най-големия грях е човек да се подценява. По този начин обижда Създателя, който не случайно ни е направил и пуснал тук, давайки ни божествения си дар – свободния избор. Всеки сам да избере пътя си. Да живеем по всемирните закони или по човешките – изборът е наш. И ако ми кажеш сега, че непоискано добро не се прави, ще ти кажа, че е така, но винаги всяко правило си има изключения. Когато някой е смирен и живее с вяра в сърцето си, той ще изтърпи всичко, защото знае, че каквото и да дойде в живота му, все за добро ще е. Такъв човек никога няма да поиска помощ. Аз знам, че вие сте точно такива хора и заради това дойдох днес. Моля те, вземи ги. Протегна старата си трепереща ръка и подаде кърпата с парите. Мъжът я целуна и я взе. Дядо Стефчо стана, подпирайки се на бастуна и си тръгна. Начо държеше дара и плачеше. Вече не сдържаше сълзите. Остави ги да потекат както си му е реда. https://milenivanov.eu/ https://milenivanov.eu/
Мили деца, уважаеми родители, Трябваше да напиша тази книга по две причини: ПЪРВАТА е, за да знаят децата, че са в пълното си право да НЕ слушат своите родители и учители, когато им казват кое е право и кое не. За децата е важно да знаят на първо време три неща – никога да не оставят фантазиите си да прашасват в килера, а да ги впрегнат здраво и да творят, и да творят, и да творят, водени от предишните си спомени от звездите, – никога да не забравят, че носят в себе безсмъртна душа и свободната воля за избор, дарена ни от нашия творец,– да не забравят, че каквото човек не си е помислил, това не му е дошло до главата. ВТОРАТА е, за да могат възрастните най сетне да разберат и да благодарят на своите деца, че са избрали точно тях за свои родители и ги оставят да преминат през живота с тех ните си стъпки, с тяхното си ходене, с тяхното си думане и тяхното си сърце. Тази книга е за Силата, която ни прави по-добри. Силата, която пази Вярата. Силата, която е милост и състрадание. Силата, която живее в Любов и чрез Любов. Силата на всич ки онези герои като Котьо, която ни спасява винаги, когато сме на крачка от пропастта, изгубили надежда. Силата, която руши мрака и ражда Виделина. Сайтът, от където може да поръчате тази или някои от другите ми книги е - https://milenivanov.eu/.
– Кога ще дойде това – Новото, за което говориш? – попита отново Радка.– Годината, когато дойде месецът с петте двойки. Тогава ще започнат големите промени. Много бързо ще станат тези промени и шанс да се върне старото, няма да има никакъв. Запомнете! Числото три до два десет и пета. Земята и небето ще се прекроят! Нова Земя и ново Небе ще има. Скоро ще е. Ще го видите. – Е добре де! -плесна се по челото Начо.– Откъде ги знаеш тези неща?– За какво имаш очи, сине, да го видиш? – усмихна се дядо Стефчо Сайтът, от който може да си поръчате тази или някоя от останалите ми книги е : https://milenivanov.eu/.
Хората не бива да научават Истината, защото няма да могат да бъдат манипулирани, управлявани и държани в страх и подчинение. Заради това са преследвани и изгорени на клади милиони пробудени. В този роман разкривам много истини, за които и до ден днешен не бива да се говори. Реални факти и събития, способни да ни накарат да се замислим кои сме, защо сме тук и... какво всъщност е Светия Граал и къде се намира. Какви очи обаче имаме, за да ги видим? Сайтът, от където може да закупите тази или някоя от другите ми книги е: https://milenivanov.eu/.
Приятели, вече може да научите повече за моите книги и събитията, свързани с творчество ми на сайта :